* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка,
при чичо си да робува,
при стринка си да слугува.
Расна ми Станка, порасна,
Стана ми за оженване.
Идвали, Станка искали,
чичо й Станка не дава.
Скритом са Станка сгодили
за едно момче болярско;
момче е младо и хубаво,
ала е глухо и нямо.
Станка си двори метеше,
и си на пътя излязла,
сметта да си изхвърли.
Отдолу идат сватбари.
Станка чичо си думаше:
- Я излез, чичо, да видиш,
каква се е сватба задала,
голяма сватба, болярска.
Тогаз й чичо продума:
- Тази е сватба твоята,
момчето е младо и хубаво.
Сватбата в двора навлязла.
Станка си було махаше.
Докато я веднъж прибулят,
девет була е скъсала.
Станка чичо си думаше:
- Не ми ли, Боже, стигаше,
толкоз съм годин' сираче,
а сега глухо и нямо да водя?
Голямо е чудо станало -
момчето да си продума.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.