* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без майка, Станка без баща,
на братови си врата
братови слуга да бъде.
Раснала и пораснала,
станала мома хубава
на осемнадесет години.
Идваха Станка искаха,
буля й Станка не дава.
Скришом са Станка сгодили,
момчето харно, богато,
ала е глухо и нямо.
Станка ми мома хубава,
станала рано неделя,
помела двори широки,
нареди столове високи
и си на пътя излезе,
сметта да си изхвърли...
Като надолу погледна,
каква се сватба задала.
Станка батко си думаше:
- Я излез, батьо, да видиш
каква се сватба задала,
голяма сватба, богата...
Коя ли мома е честита,
болярско място да иде?
Батко й Станка думаше:
- Станке ле, мила байнова,
досега, Станке, криехме,
сега на теб ще кажем.
Сватбата за теб идва
и ти си, Станке, сгодена,
Момчето е харно, богато,
но е глухо и нямо.
Викнала е Станка да плаче:
- Убий ме, бате, затрий ме
ала на глух и ням ме не давай!
Докато си Станка отрече,
двора се пълен напълни.
Викнала е Станка да плаче
и девет си була скъсала.
Станкината кръстничка,
тя си на Станка думаше:
- Станке ле, мила кумичке,
деветте була халал ти струвам,
десетото було халал не струвам.
Като в черква отишли,
Станка се Богу молеше:
- Съжали ме, Боже,
да ми момчето продума.
Тогаз си момче продума
и на Станка думаше:
- Защо ме, любе не рачиш?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.