* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Рано е Станка ранила
равни в двори помела.
Коги се Станка назаде обърна,
голяма сватба видяла
и се назад Станка върнала,
при бате си Иван отишла
и си на Иван дума:
- Бате ми, бате Иване,
коя ми е моята истина
с тази сватба болярска?
Бате Иван на Станка думаше:
- До сега сме стрито вършили,
а от сега скритом не бива -
тази сватба е, Станке, за тебе!
Додето Иван издума
сватба си в двори навлезе.
Викнала Станка, заплакала:
- Бате Иване, Иване,
защо ме, бате, сгодяваш
за глухо момче и нямо?
Сватове на Станка вало шятат,
Станка вало сваля,
сваля и къса
И те пак се повториле,
и Станка пак го скъсала.
Кръстници на Станка думаха:
- Не късай, Станке, валото
добър е Господ и за нази!
Викнала Станка, заплакала,
на Бога се помолила:
- Боже, отвори на момче уста,
отвори на момче уста,
та да си валото приема!
Смилил се Господ на Станка,
момчето продумало
- Прибери, Станке, валото
добър е Господ и за нас!
Станка си вало прибрала,
голяма се сватба дигнало
и сватове напред отиват,
да кажат на свекър и свекърва,
че им момче продумало.
Свекър и свекърва тръгват
сватба да си посрещнат,
свекърва взела ривце с пендари,
а свекър една крина с жълтици,
на сватба да подаряват.
Па си сватба срещнали,
свекърва ривце си дава на Станка,
а свекър хвърля жълтици на ляво,
на ляво и на право.
Сватбари се събират да пеят,
че им момче продумало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.