* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Останала Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
братова буля да слуша,
на брат си слуга да бъде.
Брат й я скришом сгодява
през девет села в десето,
мястото харно и добро,
момчето младо и хубаво,
ала е глухо и нямо.
Станала Станка в неделя,
Равни е двори измела
Боклука да си изхвърли.
Като надолу погледна,
тежка се сватба задала,
Станка си наум помисли:
"Коя е тая благашка
таз сватба дето ще срещне?",
и си батьо попита:
- За коя идат сватбари
от девет села в десето?
- Станке ле, мила батьова,
аз съм те, батьо, сгодил,
през девет села в десето.
Мястото харно и добро,
момчето младо и хубаво,
ала е глухо и нямо.
Станка се викна, провикна:
- Боже ле, мили Господи,
чуй ме ле, Боже, помогни -
дано момчето прочуе,
прочуе и да продума.
Доде си Станка изплака
и сватбата ми пристигна.
Момче си Станке продума:
- Я мълчи, Станке, не плачи,
Господ ми, Станке, помогна
да прочуя и да продумам
и да се двама съберем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.