* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
братова слуга да бъде,
тежки неволи да тегли,
кога се скара със буля си,
ненчо й нищо не знае,
кога се скара със ненча си,
буля й нищо не знае.
Расла е Станка, порасла,
станала двайсет годишна.
Идвали, Станка искали.
Ненчо й нея не дава.
Веднъж я скришом сгодява
за едно момче далечно,
мястото твърде болярско,
ала момчето - хем глухо,
хем глухо, хем нямо;
ако му викаш - не чува,
ако му казваш - не дума.
Една ми света неделя
буля й в черква отиде.
Станка си двора премела
и си боклука хвърляла,
като се на боклук изстъпа
погледна долу нагоре.
Отдолу се сватба задала,
голяма сватба болярска.
Тя си е на ум казала:
- Коя ли е мома честита
на това място да иде?
Като се назад върнала
и на ненча си казала,
ненчо на Станка думаше:
- Станке, мила сестрице,
до сега скришом вършехме,
от тук на тъй не бива,
тази е сватба за тебе,
мястото е твърде болярско,
ала е момчето хем глухо,
хем глухо, Станке, хем нямо.
Дорде си ненчо й издума,
и дворето се е напълнило
със сватбари и сватбарки,
силом са Станка гласили,
силом я с було булили.
Станка си було късаше.
Кръстница Станке думаше:
- Станке ле, млада кумичке,
девет ти була опрощавам
ала десето не опрощавам!
Че в черква отишли,
да ги попа венчее.
Станка от икона на икона ходеше,
пред всяка икона и поклон.
Господ се над нея смилява,
че й нямо прочуло и проговорило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.