* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без мама Станка, без тате
на булините си ръце
и на братовите си врати.
Расна ми Станка, порасна
възрастна мома станала
за нея никой не дойде.
Една ми сутрин в неделя
на рано Станка станала,
нали си двори помела,
на пътя тя излязла
да си помитта тя хвърли.
Нали си Станка поглежда
надолу още нагоре -
отдолу се сватба задала,
със цигулки, още със гайди.
Станка нали заплакала
и на буля си казала:
- Я излез, буле, да видиш
каква се сватба задала,
коя ли е мома честита?
Блазе й, Боже, по-блазе!
Станкина буля думаше:
- Мър, Станке, кълне Станке,
досега крихме, лъгахме,
но сега аз ще ти кажа -
бате ти нал те изгоди
за едно момче глухо и нямо...
Викнала Станка, заплакала:
- Олеле, Боже миличък,
мене не ми ли стига сирашкото,
сирашкото и сиромашкото,
че вий мене да ме дадете
на туй момче глухо и нямо?!
Доде Станка издума,
сватбари в двора влязоха,
в двора още във къщи.
Кръстница було прибуля,
Станка ми було късаше,
късаше и хвърляше.
Девет була скъсала,
десето було като слагат,
тогава момче продумва:
- Мар, Станке, моме хубава,
защо ми була ти късаш,
дали ми була не харесваш?
Сватбари като зачули,
дето момче продума,
нали се зарадваха,
голяма сватба вдигнаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.