* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
на брат си да слугува
и на буля си да помага.
Раснала, Станка, порасла,
бате я скришом сгодява
през девет села в десето.
Мястото много богато,
момчето много хубаво,
ала е глухо и нямо.
Станала Станка в неделя,
батьови двори да мете.
Насреща се е задала
голяма сватба болярска.
Сама си Станка думала:
- Коя ли мома честита
болярско място да иде
Станка батьо си думаше:
- Я излез, батьо, я излез,
излез навънка да видиш
каква се е сватба задала,
голяма сватба болярска.
бате на Станка думаше:
- Сестро Станке ле, Станке ле,
тази е сватба за тебе.
Ази те Станке посгодих,
за това момче болярче.
Мястото й много богато,
момчето й много хубаво,
ала е глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче:
- Боже ле, вишен Господи,
не ми ли стига, Божке ле,
толкоз години сирашки,
сирашко и измикярско,
а сега, Боже, а сега
със това момче болярче,
хем глухо, Боже, хем нямо.
Докато Станка туй дума,
сватове в двори влязоха.
Станка сватбари посреща
и дребни сълзи ронеше.
Де й стоял Господ, та слушал -
Господ си Станка съжали -
момчето проговорило.
Всички се зарадвали,
най-много Станка сираче,
най-много момче болярче
и на болярче майка му.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.