* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка
на братовите си врата.
Расла е Станка порасла
станала мома хубава.
В зори е Станка станала;
равни е двори помела,
че се на порти показа,
насреща й иде каруца,
в каруца млади сватове,
със личен момък начело.
Кога ги Станка видяла,
тихичко си е казала:
- Коя мома ще й честита,
за този момък да иде.
Щом си е Станка влезнала,
каруца в двора е влязла.
Най-малкия брат на Станка,
при нея си е отишъл,
па си й тихо говори:
- Станке ле, мила сестрице,
по-бързо, Станке, излизай,
та си сватове посрещни.
Момчето е, Станке, хубаво,
хубаво още богато,
но си е, Станке, то глухо,
глухо е още и нямо.
Дорде тез думи изрече,
кръстница в къщи влезнала
и си при Станка отиде,
с бяло я було прибули
Станка си булото свали,
свали и още разкъса.
Девет й була слагали,
деветте Станка скъсала.
Всички се чудят и маят,
какво е това чудо със Станка.
Никакви думи не казва,
само си сълзи ронеше.
Га десето було сложиха,
тогаз и дума издума:
­ Малка сираче останах,
без майка и без бащица
малко ли ми е туй тегло,
тази зла орис на мене!
Що ме вий братя жените
за този глух и нем момък?
Щом си тез думи издума
тоз час си момък продума,
па си са сватба сторили,
за всички радост голяма ­
за младоженци и сватове.
Та се при свекър върнали -
големи порти отворил,
крина жълтици той хвърлил,
пред Станка булка честита.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.