* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка,
на брата си да слугува,
на буля си да робува.
Идвали Станка искали,
ала буля й ни я дава.
В неделя Станка ранила
поляла, та е премела,
като сметове фърляла
долу и горе гледала.
Кога надолу погледна,
силна се сватба задала,
голяма сватба, болярска.
- Коя ли, батьо, честита
на болярско място да иде,
болярска къща да кичи?
Батьо на Станка думаше:
- Станке ле, сетро най-малка,
до сега скритом вършихме
тази е сватба за тебе.
Сватбата й харна, болярска,
момчето младо, гиздаво,
ала е нямо, ем глухо.
Кът зачу Станка тез думи
викнала, че заплакала:
- Боже ле, вишен високи,
смили се, Боже, над мене.
Ни ми ли стига, Боже ле,
толкоз години сираче,
без баща още без майка,
а сега ем за нямо, ем глухо.
Додет издума тез думи,
сватбари в двори навлезли.
Почнали Станка да булят.
Девет пъти булото хвърляли,
нали е Божа работа,
момчето чак тогиз проговаря:
- Я мълчи, Станке, не плачи,
дълъг живот ще живейми!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.