* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Годили Веда, Ведо льо,
в голямо село Конаре,
за малко момче конарче.
Срам било Веда, грях било,
да пита Веда майка си,
майка си Веда, тейка си,
та й попитала брайна си:
- Брайне Стояне, Стояне,
като ме, брайне, дадохте
в голямо село Конаре
за малко момче конарче,
мястото обидихте ли,
мястото равнище ли е,
хората имотни ли са,
с комшии животни ли са?
Ведин брат Веди думаше:
- Сестро, Ведо льо хубава,
дип са хората имотни
и с комшии животни.
Ти имаш, Ведо, ти имаш
две зълви и два девера;
дето стояха - грееха,
ясното слънце деляха,
месечинката сваляха.
Твоето либе, Ведо льо,
ем нямо, Ведо, ем глухо,
дваж го е вода носила,
трети път мечка давила,
давила, не удавила.
Веди се жалба нажали,
обзела бели бакъри,
та че на Дунав отиде,
разпаса синя ивица,
че се във Дунав хвърляла.
Ей че ми иде брайно й,
врана си коня да пои:
- Сестро льо, Ведо хубава,
ко бях аз, сестро, луд-пиян,
а ти не беше пияна -
ази го рекох на шега,
я ти го хвана истина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.