* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща,
без нийде, Станка, без никого,
при братец Станка, при буля.
Расла е Станка, порасла,
в големи неволи порасла,
станала на двадесет години.
Кога се с буля си скарала
брат й не знаел;
кога се е брат си скарала,
буля й не знаела.
Все за добро гледала
да не им къща разсипе,
да не им живот развали.
Идвали, Станка искали,
буля й Станка не дава,
брат й я скрито продаде
за едно момче болярско -
хем глухо, хем нямо.
Станка е в неделя станала
и си дворове измела.
Като си на пътя излезе
сметове да си изхвърли,
погледна Станка в полето -
голяма сватба идваше,
голяма сватба - болярска.
Станка се назад повърна
и на бате си продума:
- Я излез, бате, да видиш
каква се е сватба задала.
Коя ли е мома честита,
на богато място да иде.
Брат й тогаз й продумал:
- Станке ле, сестро по-малка,
до сега скришом вършехме,
от сега скришом не бива.
Ти си ми, Станке, сгодена,
днес ти е, сестро, сватбата.
Сватбата за теб дохожда,
теб те, сестро, сгодихме
за едно момче болярско.
Момчето е, сестро, гиздаво,
ала е глухо и нямо.
Викнала е Станка да плаче:
- Убий ме, братко, затрий ме,
ала ме мене не жени
за глухо, братко, и нямо.
Как ще си живот изкарам?
Докато си Станка думаше,
сватба в двори влезе.
Кръстница Станка булеше,
девет й була хвърлила,
десето було като сложи
тя си на Станка думаше:
- Девет ти була прощавам,
десетото да не скъсваме,
ний не сме, Станке, виновни,
сърди се, Станке, на брат си,
че те скъпо продаде.
Викнала Станка да плаче:
- Не ми ли стига, Боже,
двадесет години сираче да ходя?
Тогаз е чудо станало,
на момче се език развърза
и си на Станка продума:
- До сега беше злочеста,
от сега ще си честита.
Тогаз се Станка зарадва,
сама се Станка забули.
Станкини зълви дор девет
сами си нанизи снемаха
и ги на Станка слагаха.
- Да са ти халал, буле,
че ти си първа пред Бога.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.