* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка
на чичови и булини ръце.
Станка двори метеше
и на буля си думаше:
- Погледни, бульо, нагоре
богата сватба пристига.
Кой ли ще е, бульо, късметлия?
Буля на Станка викаше:
- Сватбата, Станке, за тебе-
мястото е много богато,
ала е момчето нямо и глухо.
Викнала Станка да плаче:
- Не ми ли стига, бе Боже,
толкоз години сираче,
а сега с нямо и глухо?
Кръстница Станка забулва,
Станка си було захвърля -
девет була скъсала.
Че даде Господ, помогна,
зетя на Станка продума;
- Я мълчи, Станке, не плачи.
Всички се много почудиха,
че си е зетя проговорил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.