* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Останала Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
на бульови ръце и батьови,
и я батьо изгодил
за глухо момче и нямо,
думичка да не продума,
нищо да не чува.
Кога са отишли за Станка
дванадесет каруци биволски
и на Станка було слагаха,
тя си було хвърляше и късаше.
Трети път когато Станка хвърляше
тогаз си зетя продумал и дочул:
- Защо си, Станке, було хвърляш,
задето съм аз глух и ням?
Станка си було приела,
когато зетя дочул и продумал:
- Защо сте ме, бульо, сгодили,
за глухо и нямо без аз да зная,
дали съм ви много дотегнала?
(...)
Но Бог ме, бульо, съжали,
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.