* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка,
на братя си да слугува,
на буля си да робува
цели ми двайсет години.
Един ден света неделя
рано си Станка ранила,
двори си Станка помела,
долу и нагоре гледала,
голяма се сватба задала,
голяма ми сватба богатска,
богатска още болярска.
Станка си тихо говори:
Блазе й, Божке, благатка,
коя ми е мома честита
на тази сватба богатска.
Дорде си Станка издума,
сватба пред порти извила.
Брат й на Станка думаше:
- Станке ле, сестро Станке,
досега скритом вършехме,
тебе те, Станке, сгодихме
за това момче богатско.
Момчето е много хубаво,
ала е глухо и нямо.
Станка си жално заплака,
кръстница при Станка отиде,
девет я пъти булила.
Станка си жално плачеше
и си булото хвърляше.
Голямо чудо станало,
момчето тогаз проговори:
- Були я, кръстнице, пребули,
ази си вече говоря.
Ти си била, Станке, честита,
че ми езика отвърза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.