* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка.
Тя при чича си живее
докат си Станка порасна.
В неделя рано ранява
и си дворито метеше.
Сватбари ихкат, играят,
Станка си жално заплака:
- Блазе му, Боже, благатка
на когото е, Боже, таз сватба.
Нали съм клето сираче,
без баща, още без майка,
за мене никой не жали.
Де се е чичо зададе
и на Станка продума:
- Тъкми се, Станке, гласи се,
тази сватба е твоята.
Станка се хубаво премени.
Сватбари Станка целуват
и на Станка честитят:
- Честита да ти е, Станке ле,
таз сватба е твоята.
Тогава чичо й продума:
- Аз те, Станке, сгодявам,
за едно момче болярско,
ала е нямо и глухо.
Станка си жално заплака.
Станка в стая въведоха,
зетя до нея сложиха.
Тогаз кръстница влиза
и си Станка пребуля.
Станка й було накъсва.
Девет я пъти пребуля
тогаз Станка продума:
- Девет съм була скъсала
и десето ще да скъсам,
но нямо и глухо не искам,
ще избягам, ще го оставя!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.