* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща,
на братовите си врата,
на булините си ръце.
Расла е Станка, порасла,
станала двайсет години,
и те си я скришом сгодили
за едно момче болярско,
момчето глухо и нямо.
Станала Станка в неделя,
рано си двори измела,
излязла сметта да хвърля.
Отдолу иде сватба голяма,
голяма сватба, болярска.
Станка се назад повърна
и на бате си думаше:
- Честита да е таз мома,
дет е таз сватба за нея.
Бате й Станке думаше:
- Станке ле, сестро Станке ле,
тази е сватба за тебе -
ние те скришом сгодихме
за едно момче болярско;
момчето й глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче:
- Що си ме, майко, родила,
кат съм късмет нямала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.