* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
с един брат Иванчо.
Се е хубаво ходила,
се е хубаво носила,
се е хубаво правила.
Ако батя й загълчи,
тя на буля си не казва,
ако буля й загълчи,
тя на батя си не казва.
Скритом си Станка годили
за едно глухо и нямо.
Станала рано в неделя,
широки двори премела,
на пътя боклук изхвърли.
Като надолу погледна,
отдолу идат сватбари,
сватбари и другоселяни.
Станка на Иванчо думаше:
- Блазе и на тази мома,
че ще се, бате, ожени.
Иван на Станка думаше:
- Станке ле, сестро Станке ле,
досега беше то скришом,
а сега вече ще кажа -
сватбата й, Станке, за назе,
за назе, Станке, за тебе.
Станка батя си попита:
- Че какви са хората?
Иван на Станка думаше:
- Хората добри, богати,
ала момчето глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче.
Докато я забулят,
девет е була скъсала.
Станкината млада кръстничка,
тя на Станка думаше:
- Станке ле, млада кумичке,
девет ти була халал ти струвам,
десето халал не струвам.
Тогаз момчето продумва:
- Я мълчи, Станке, не плачи,
Бог ще се смили над нази.
Ний не сме дошли назорлам,
теб те бачо ти продаде
за една крина жълтици
и полвин бели бешлици.
Тогаз се Станка засмяла,
сама си було сложила,
сама е китка кичила.
Тогаз си хабер пращат
на Станкина свекър, свекърва,
че им момчето продумва.
Тогаз те нагребали
една ми крина жълтици
и са навън излезли,
и са се виком провикнали:
- Да върви мало и голямо,
за здраве жълтици да збират!
Че им момчето продума.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.