* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка,
при бате Станка, при буля.
Расна, Станка, порасна,
хубава мома станала,
хубава - бяла, червена.
Момци за Станка идваха
батко й не я даваше,
скрито я батко сгоди
за едно момче болярско.
Много бе харно момчето,
ала е глухо и нямо.
Рано е Станка ранила,
рано ми рано в неделя,
че си двори помела
и на батко си думала:
- Бате ле, бате Никола,
голяма се е сватба задала
кое ли е това чедо честито
дето за него отиват?
Никола на Станка думаше:
- Тази сватба е, Станке, за тебе,
много е богато момчето,
ала е глухо и нямо.
Станка нищо не рече,
дребни си сълзи ронеше
и се на Бога молеше:
- Мили се, Боже, посмили
над едно клето сираче.
Чул я сякаш Господ, смилил се.
Сватбари в двора влязоха,
кумове още сватове,
кума си Станка булеше,
Станка си була късаше,
девет е була скъсала,
десето було слагаха
и него Станка ще скъса.
Тогава си момче продума:
- Станке ле, мома хубава,
стига си Бога гневила,
девет си була скъсала,
десетото е вече туй було
и то е заем заето.
Тогава се Станка зарадва,
извади дари момински,
че си сватбари дарува,
кумове още сватове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.