* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
баткова слуга да стане.
Расна Станка, порасна,
станала мома хубава.
Идвали, Станка искали,
батко й Станка не дава,
скришом си Станка сгодява
за едно момче болярско.
Момчето младо, гиздаво,
ала е глухо и нямо -
не може дума да каже,
нито пък дума да чуе.
Мина се петък, събота,
дошла е Света неделя.
Станка ми мома хубава,
станала е рано в неделя,
измела равни дворове.
Като на пътя излезна
сметове да си изхвърля,
тя си нагоре погледна -
отгоре сватба идваше,
голяма сватба, болярска
и се назад върна,
и на батко си каза:
- Я излезте, батко и како,
излезте да погледнете,
каква се е сватба задала,
голяма сватба, болярска.
Коя ли е мома честита
в болярско място да отиде,
болярско момче да води.
Тогава батко й продума:
- Станке ле, мила баткова,
досега скришом правихме,
от сега скришом не може,
трябва на теб да кажем,
че ти си Станке, сгодена
за това момче болярско,
тази е сватба твоята,
момчето младо, хубаво,
ала е глухо и нямо
не може дума да каже,
нито пък дума да чуе.
Като чу Станка тези думи,
викнала и заплакала:
- Боже ле, всевишни Боже,
Боже ле, не достигна ли ми
толкова години да ходя сираче
сега глухо и нямо да водя -
не може дума да каже,
нито пък дума да чуе.
Кръстничка Станка булеше,
Станка булото хвърляше.
Кръстничка на Станка думаше:
- Станке ле, млада кумичке,
стига си, Станке, плакала,
стига си було хвърляла,
аз не съм, Станке, виновна.
Тогава е чудо станало -
момчето е Станка дочуло,
дочуло и продумало:
- Станке ле, първо венчило,
стига си, Станке, плакала.
Цяла се е сватба чудила
на това чудо голямо.
Ах, че си вест изпращат
на свекър и на свекърва,
че е момчето прочуло,
прочуло и продумало.
Свекър си всичко подарява
всичкото тежко имане
на Станка млада невеста.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.