* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща, без майка,
сал един братец имала
и тя при него живяла.
Раснала Станка, пораснала,
девойка мома станала,
достойна мома станала,
достойна за оженване.
Ала я скришом сгодили,
за едно момче болярско,
болярско момче, хубаво.
Станала рано в неделя,
взела бели бакъри,
за вода Станка отива.
Насреща й сватба болярска,
Станка си у тях отива
и на брат си дума:
- Коя ли ще е таз мома,
болярско момче да взема?
Батко й дума на Станка:
- Сестро ле, Станке по-малка,
таз мома ти ще си,
ние те скришом сгодихме.
Мястото е харно, богато,
момчето е много красиво,
ала е глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче
и се на Бога молеше:
- Не стига, че съм сираче,
глухо и нямо да взема.
Смили се Боже над мене,
момчето да ми продума.
Дали е Божа работа,
дали е чудо станало,
тогаз момчето продума.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.