* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
на три деня Станка без майка,
а на неделя без баща.
При батьо си и буля си,
на батьо си да робува,
на буля си да слугува.
Раснала й Станка, порасла,
станала е двайсет годишна.
Скришом я сгоди байно й
за едно момче болярско,
болярско и чорбаджийско.
Момчето е много хубаво,
ала е нямо и глухо.
Една ми света неделя,
буля на Станка думаше:
- Калино зълво, Станке ма,
зарана рано ще раниш,
в къщи и вънка ще изметеш.
Станка буля си послуша.
В неделя рано ранила
и си дворове измела.
Като надолу погледна
голяма сватба са гледа
и на буля си думаше:
- Бульо ма, бульо милинка,
каква се е сватба задала,
голяма сватба болярска.
Коя ли е мома честита
на болярско място да иде.
Буля на Станка думаше:
- Ти ще си, зълво, честита,
твоя е, зълво, сватбата
скришом те сгоди байно ти
за едно момче болярско.
Момчето е добро и хубаво,
ала е глухо и нямо.
Станка й мъчно домъчня
та се на Бога помоли:
- Боже ле, вишни Господи,
а дай ми, Боже, нареди
момчето да проговори.
Нали е Божа работа,
сватове в двора влезли,
момчето проговорило
и си на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
досега беше злочеста,
а от сега, Станке, нататък
ти ще си, Станке, честита,
болярска снаха да бъдеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.