* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
у брата си да домува,
на буля си да слугува.
Че расте Станка, порасте,
идвали Станка да искат -
буля й Станка не дава.
Рано е Станка ранила,
рано ми, рано в неделя,
помела равни дворове;
излязла Станка на пътя
боклука да си изхвърля.
Кога надолу погледна -
болярска сватба идела.
Бърже се в къщи върнала
и на батя си думала:
- Я излез, бате, да видиш
каква се е сватба задала.
Иван на Станка думаше:
- Станке ле, мила сестрице,
до сега скришом вършихме,
от сега скришом не бива,
на тебе трябва да кажа -
че ти си, сестро, сгодена,
сватбари идат за тебе,
момчето добро и хубаво,
ала е глухо и нямо!
Викнала Станка да плаче:
- Боже ле, виж ме, Господи,
не стега ли двайсет години
клето сираче да ходя,
а сега да се оженя
за момче глухо и нямо!
Сватбата влезе във двора,
силом си Станка булеха;
Станка си къса и хвърля -
до девет була скъсала,
десето от чиста коприна.
Кръстница дума на Станка:
- Станке ле, млада кумичке,
девет ти була прощавам,
но десетото не мога!
Момче на Станка продума:
- Не плачи, Станке, не тъжи,
до сега си била злочеста,
от сега ще бъдеш честита!
Свекър на Станка думаше:
- Станке ле, млада снахице,
аз стана двайсет години
от момче дума не чувам;
ти стана, Станке, причина
момчето да ми продума.
Всичкото мое имане
от сега твое да бъде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.