* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Останала Станка сираче -
без майка, без баща,
само един братец - Иванчо,
скришом я Иванчо посгоди,
посгоди и ще ожени -
на Станка нищо не каза.
Иван на Станка думаше:
- Станке ле, мила сестричке,
в неделя рано ще станеш,
ще се умиеш, сплетеш,
ще се хубаво премениш,
ще си къщата подредиш.
Станала Станка в неделя,
в неделя рано сутринта,
че се умила, сплела,
че се хубаво премени,
наръси Станка, помете
и си измета изнесе.
Погледна долу, нагоре,
отгоре нищо нямало,
кога надолу погледна -
голяма се сватба задала,
голяма сватба, богатска,
богатска сватба, болярска.
Станка си сама говори:
- Блазя й, Боже, блазя й,
която вземе туй момче,
туй момче много богатско,
богатско, още болярско.
Като се назад върнала,
сватбата у тях влязла,
Иванчо Станки думаше:
- Станке ле, сестро по-малка,
ази те скришом посгодих,
сега ще ти е сватбата,
само му един кусура -
момчето глухо и нямо.
Станка се виком провикна:
- Не ща го, бате, не ща го,
с кого ще дума продумам?
Девет е була скъсала,
най-подир момче продума,
и всички се зарадвали -
голяма сватба вдигнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.