* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Останала Станка сираче
без баща Станка, без майка
на брат си Станка слугува,
чужди ръжди измивала,
измивала и изтривала.
Нали е Станка работна,
раснала и пораснала,
станала за оженване.
Дошли Станка да искат,
ала са много от далеч.
Момчето е доста хубаво,
мястото доста болярско,
ала момчето е нямо и глухо.
Брат й я скритом продаде
и си на Станка думаше:
- Станке ле, сестро Станке ле,
в неделя рано да раниш,
бащини двори да изметеш,
смет да си изхвърлиш,
хубаво да се премениш,
че утре гости ще имаш.
Рано си Станка ранила,
двори измела, смет изхвърлила
и си на порти излязла.
Долу нагоре гледаше.
Отгоре се сватба задала,
голяма сватба, болярска.
Конете им се белеят,
юздите им се сребреят,
гемувите им се златеят.
Викна се Станка, провикна:
- Батьо ле, батьо Иванчо,
я ела, батьо, да видиш
каква се е сватба задала,
голяма сватба, болярска.
Като й бате излязъл,
той си сватбата видя
и си на Станка продума:
- Станке ле, сестро Станке ле,
до сега беше скрито,
отсега нататък не е,
тази е сватба за тебе,
момчето е доста хубаво,
ала е немо и глухо
и мястото е болярско.
Че са портите отворили
двор сватбари напълниха.
Ала се Станка не рачи,
не рачи Станка да иде.
Девет е була скъсала,
десето й на глава слагали.
Тогаз и кръстница казала:
- Станке ле, млада кумице,
девет ти була прощавам,
десето прошка не давам.
Тогаз си Станка заплака
и се на Бога помоли:
- Не ми ли стига и артиса
двайсет години сираче,
двайсет години слугиня,
а сега за глухо и нямо да се оженя.
С кого дума ще си разменя?
Момче се жално нажали
и си на Станка продума:
- Я мълчи, Станке, не тъжи,
до сега си била злочеста,
от сега нататък честита.
Като го Станка зачула,
много се Станка зарадва.
Сама си було оправи.
Всички се сватбари зарадвали
и напред конник пратили,
хабер на майка и баща да носят,
че честита снаха си взема,
момчето им продумало.
Тогаз се майка и баща радваха,
със шиник злато хвърляха.
Да знаят всички да помнят
кога са син женили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.