* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
на брата си да слугува,
на снаха си да робува.
Расла е Станка, порасла,
станала мома хубава,
от всъде хора идваха
да я поискат за снаха.
Нигде брат й я не даде,
а най я скришом сгодява
за едно момче болярско,
макар че е глухо, нямо.
Брат й на Станка думаше:
- Станке ле, сестро хубава,
днеска е бяла събота,
утре е света неделя.
По- рано, сестро, да станеш,
хубаво двори измети,
рано вода донеси си.
Станка си рано станала,
хубаво двори измела,
рано за вода отишла.
Омесила си тестото,
опекла бели погачи,
наготви гозби всякакви.
Кога си навън отишла,
голяма сватба видяла
и на кака си казала:
- Я излез, како, да видиш
каква се е сватба задала.
- Калинке, досега скришом
всичко си ние вършехме.
Отсега скришом не бива,
тази сватба е за тебе.
Брат ти те сгодява
за това момче болярско,
хората доста богати,
макар че им момче глухо,
глухо, глухо, още нямо.
Като чу Станка тез думи,
викнала Станка да плаче,
да плаче и да нарежда:
- Олеле, Боже небесни,
не омръзна ли ми на мене
девет си години сираче,
ми сега и да се женя
за това глухо и нямо?
Олеле, Боже небесни,
сватбата тръгва, отива,
булка не ще да отива.
Свекър поднася жълтици
и булката пак не тръгва.
Най-после булка тръгнала,
отишли да се венчават.
Станка на кръстник думаше:
- Полека, кръстник, венчавай,
венците ни не докачай!
Тогава момче проговори,
свекър я богато възнагради.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.