* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
при буля си и при брата си.
Расна Станка, порасна,
стана мома за женене.
Отдалеч сватове дойдоха,
Станка за снаха да искат.
Буля си Станка не дава,
батьо й я скришом сгодява,
за едно момче болярско,
ала е глухо и нямо.
Минало една седмица,
сутринта рано в неделя,
Станка и буля й станали,
рано да пометат.
Буля и в къщи шеташе,
пък Станка двори метеше.
Таман на пътя домитала,
отдолу сватба идеше,
голяма сватба, болярска.
Станка на батя си думаше:
- Блазе й, бате, на таз булка!
А батьо й отговорил:
- Тази сватба е за тебе.
Ази те скришом годявах
за едно момче болярско,
ала е глухо и нямо.
Като зачу Станка тези думи,
викнала, та заплакала:
- Виждаш ли, Боже, чуваш ли?
Не стига дет съм сираче,
а сега да ме оженят
за глухо и нямо.
Докат си Станка издума,
сватба в двор й навлезе,
кръстница при Станка отиде,
отиде да я забули.
Кръстница Станка булеше,
Станка си було скъсваше.
Дор девет пъти я булила,
но деветтях була скъсала.
Кръстница Станка думаше:
- Станке ле, млада кумичке,
деветтях була опрощавам,
но десетото не опрощавам!
Кръстница Станка булеше,
Станка и на него посегна,
земя от Бога сила предаде
и на Станка продума:
- Не бутай, Станке, туй було,
днеска на мене булка ще станеш!
Голяма сватба станала,
голяма сватба - болярска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.