* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
на година и половина
на братовите си врати.
Че расна Станка, порасна,
на осемнайсет години,
че я брат й сгодява,
сгодява и продава,
за шиник жълти жълтици,
на друго село далечно.
Много й богато мястото,
ала е нямо момчето.
Станка станала рано в неделя,
подляла и премела,
и се сватбата задала.
Станка си сватбата посрещнала,
ала й нищо не знаела,
че момче е глухо и нямо.
Кога е Станка разбрала,
викнала Станка да плаче,
да плаче и да нарежда:
- Не ми ли стига, Боже ле,
без баща Боже, да остана,
без баща, още без майка,
на братовите си врати.
Пък сега Боже, пък сега,
глухо и нямо да взема,
нито думата му да чуя,
нито той мойта да чуе.
Станкината млада кръстница,
тя й очи булеше,
Станка си була късаше,
а кръстница и думаше:
- Девет була ти прощавам,
но десетото не мога.
Бог се над Станка смили,
че на момче език развърза,
та му ушите отвори.
Той си на Станка продума:
- Станке ле, първо венчило,
до сега си била злочеста,
от сега ще бъдеш щастлива.
Като чу Станка тези думи,
много се зарадвала,
и цяла си сватба зарадва.
Веднага са хабер сторили,
на свекър и на свекърва,
че им момче продумало,
продумало и прослушало.
Че вземал свекър жълти жълтици,
на край селото излязъл,
сватбата си посрещнал.
Хвърлил жълти жълтици
и на сватбарите думал:
- Сбирайте, хора, сватбари,
сбирайте и поменувайте.
До сега били злочести,
от сега ще бъдем щастливи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.