* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
от малка Станка без баща,
без баща Станка, без майка,
само един брат по-голям.
Раснала Станка, пораснала,
станала мома за женене.
Много я ергени искали,
но брат й не давал.
Скришом я брат й сгодява
за едно момче болярско,
момчето е много хубаво,
ала е глухо и нямо.
В неделя Станка рано станала
и рано за вода отишла.
Отдолу идат боляри,
боляри, верни сватбари,
Станка на брат си говори:
- Знаеш ли, братко, знаеш ли,
отдолу идат боляри,
боляри, верни сватбари.
Коя ли ще е таз мома
дето болярин ще вземе?
Брат й на Станка говори:
- Я слушай, сестро Станке ле,
хубаво да се премениш,
тез сватбари са твои!
Аз те, Станке, сгодих
за едно момче болярско,
момчето е много хубаво,
ала е глухо и нямо!
Викнала Станка да плаче:
- Оле ле, Боже, горката
двайсет години сираче,
а сега глухо и нямо!
Кога на черкова отиват
Станка се Богу молеше:
- Я ми дай, Боже, Божичко,
момчето да ми прочуе,
прочуе, още продума!
Кога от черква излизат,
момче на Станка продума:
- Станке ле, море, Станке ле,
мойто богатство е твое.
Три дена яли и пили,
Станкина сватба карали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.