* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Най-злочесто на света
дете сираче да остане,
както ми Станака остана,
остана клето сираче,
без баща, още без майка,
на брат си да робува,
на буля си да слугува.
Раснала Станка, пораснала,
станала мома голяма,
идвали, Станка искали,
батко й я не дава,
буля й каил не става.
Скришом са Станка сгодили
за друго село незнайно,
за друго момче болярско,
болярско, баш богаташко,
ала е глухо и нямо.
Станка си хабер нямаше,
че са я далеч продали
за шиник бели бешлици,
за шепа жълти жълтици,
за момче глухо и нямо.
Една вечер, в събота,
в събота срещу неделя
бате й дума на Станка:
- Станке ле, мила батьова,
измети равни дворове,
главата да си умиеш,
утре е, Станке, неделя,
хубаво да се премениш.
Тази Станка клето сираче
нали батко си послуша -
измела и равни дворове
и си главата умила,
излязла Станка на пътя,
пометъл да си изхвърля.
Като надолу погледнала
видяла Станка, че иде
голяма сватба болярска,
бързо си в тях влязла
и на батко си думаше:
- Каква се е сватба задала,
голяма сватба болярска.
Свекъра върви пред сватба,
на гръб дисаги носеше,
с шепи жълтици хвърляше.
Коя ли е мома честита,
болярско момче да вземе?
Тогава батко й продума:
- Станке ле, мила батьова,
до сега скрито вършехме,
отсега скрито не бива -
ние те, Станке, сгодихме
за момче, Станке, болярско,
болярско, много богато,
ала е глухо и нямо.
Станка си метла захвърли,
почнала Станка да плаче:
- Боже ле, вишен Господи,
не ми си стига, Боже ле,
че съм без баща, без майка!
Станало е девет години
все на брат си робувам,
робувам, още слугувам!
Защо ме, братко, продаде
на момче глухо и нямо?
Докато се Станка издума
сватба в двори влязла.
Свекърът дума на Станка:
- Я, мълчи, Станке, не плачи.
Кръстница було вадеше
булката да си забули,
Станка си плачи, не рачи,
девет я пъти булили,
девет й була хвърлила.
Тогава момчето продума:
- До сега си била сираче,
дано си от днес честита!
Тогава си Станка прибулват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.