* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
ергени много идваха,
идваха Станка искаха,
но буля й не я даде.
Батьо й я скришом сгодява
за едно момче болярско,
момчето твърде хубаво,
ала е глухо и нямо.
Сутрин ми рано ранила,
Станка ми двори метеше
кога надолу поглежда
голяма сватба видяла.
Станка буля си думаше:
- Бульо ле, бульо батьова,
коя е булка честита
на тая сватба голяма?
Буля на Станка думаше:
- Станке ле, Станке булина,
тази е сватба за тебе,
батьо ти те, Станке, сгоди
за едно момче болярско,
момчето е твърде хубаво,
ала е глухо и нямо.
Когато Станка разбрала
за какъв ще се ожени-
викнала, та заплакала
- Боже, не ми стигнали
двайсет години сираче,
а и за такъв да ме оженят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.