* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Марийка сираче,
на чужди ръце братови,
братови още булини.
Че расте Марийка, порасте,
станала е мома хубава.
Една ми света неделя,
рано е Марийка ранила
и си двора помела,
че се е на боклук покачила
да си сметта хвърли.
Погледна Марийка надолу,
отдолу иде потеря,
потеря - сватба голяма.
Марийка дума на буля си:
- Бульо ма, бульо миличка,
я ела, бульо, да видиш
каква се е сватба задала
чорбаджийска, баш болярска,
коя ли е мома късметлийка,
на болярско място да иде?
Буля дума на Марийка:
- Марийке, зълвичке мила,
тази е сватба за тебе.
Много е момче болярско,
болярско и чорбаджийско,
ала е глухо и нямо.
Марийка се ясно провикна:
- Брате ле, мили братко,
какво ти, бате, направих?
Дали ти шетни не шетах,
дали ти деца не гледах,
та ти ме, бате, даде
на момче глухо и нямо?
Докато се Марийка доизкаже,
сватбари още кумове
те си в двори влязоха.
На Марийка булченски дрехи дават,
с червено я було булят.
Марийка дрехи хвърля,
червено си було къса,
на ръце си пръсти кърши,
бяло си лице дере.
Момче, като я гледаше,
жално се на Бог молеше:
- Боже ле, всевишни Господи,
съжали, Боже, съжали
това клето сираче,
аз, Боже, да продумам
Марийка да успокоя.
Смили се Господ над тях.
Иванчо дума Марийка:
- Марийке ле, хубавице,
стига си дрехи хвърляла,
стига си було късала,
стига си пръсти кършила,
стига си лице грози!
От твоите, Марийке, мъки
мене ми се, Марийке, езикът превъртя,
превъртя, Марийке, продума.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.