* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без майка Станка, без баща,
при бате Станка, при буля.
На буля си слугувала,
на бате си домувала.
Станала й двайсет годишна.
Бате си Станка посгоди
за едно момче болярско -
хем глухо било, хем нямо
Бате на Станка не каза,
скришом е Станка посгодил.
Рано е Станка ранила,
братови двори измела
и си боклука хвърлила.
Когато Станка погледна,
от горе сватба идела,
право в Станкини влизала.
Бате на Станка продума:
- Станке ле, сестро Станке ле,
момчето е много болярско,
ала е глухо и нямо.
Станка си було хвъргаше
и на бате си думаше:
- Жива ли, братко, ще бъда
с глухо и нямо да се разправям?
Кръстница було пак тури,
момчето тогаз продума:
- Станке ле, клето сираче,
досега си била слугиня,
отсега нататък царкиня!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010