* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка
на братовите си врата.
Рано е Станка ранила
веднъж в Света неделя,
че си двори измете.
Кога надолу погледна
една се сватба задала -
голяма сватба, болярска.
Бързо се Станка върнала,
вкъщи като влезнала
и на батко си думала:
- Байно ле, бате Стояне,
я излез, бате, погледни
каква се е сватба задала,
голяма сватба болярска.
Коя ли е мома честита
болярска снаха да стане?
Тогава батко й продума:
- Станке ле, сестро по-малка,
аз те, сестро, сгодих
за едно момче гиздаво,
ала е нямо и глухо.
Тази сватба е твоята,
у дома, Станке, ще дойде.
Викнала е Станка да плаче:
- Боже ле вишни, от високо,
станало е двайсет години
как съм без баща, без майка,
сега ме брат ми сгодява
за едно момче гиздаво,
ала е нямо и глухо.
Докато си Станка издума,
сватбата й в двори влязла.
Почнаха Станка да булят,
девет се була скъсаха.
Тогава си момче продума:
- Станке ле, моме хубава,
я си було преметни
ние двама да се вземем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.