* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без мама Станка, без тате,
при чича Станка и при буля.
Чичо й я има за своя,
буля й я има за чужда.
Че расна Станка, порасна,
станала двайсет годишна.
Скришом я буля сгодила
за едно момче болярско,
глухо и нямо ергенче.
Станка си рано ранила
и си главата умила.
Рано си двори измела,
на улицата излягла
боклука да си изхвърли.
Като надолу погледна
надолу къмто полето
голяма сватба идела,
голяма сватба, болярска,
болярска и чорбаджийска.
Станка се в къщи върнала.
- Да излезеш, бульо, да видиш
каква се е сватба задала,
голяма сватба, болярска,
болярска и чорбаджийска.
Коя ли е мома честита
в болярско място да отиде,
болярска снаха да стане?
Буля на Станка думаше:
- Гласи се, Станке, тъкми се,
скришом те буля оженила,
сватбата скришом не може,
тази е сватба за тебе.
Сватбата е, Станке, болярска,
харото - глухо и нямо.
Дорде буля издума
сватбата у двора влязла.
Викнала Станка да плаче:
- Не ми ли стига, артисва
двайсет години сираче.
Сега за нямо да се оженя
за нямо още за глухо.
Нали е Божа работа,
че си харото продума:
- Не плачи, Станке, не тъжи!
Ази си, Станке, продумах,
продумах, Станке, и прочух.
Ти си, Станке, честита
в болярско място да дойдеш
болярска снаха да станеш.
Отде са сватбари зачули,
всичките на крак станали,
на бързоконци думаха:
- Бързо се назад върнете,
на майка му кажете,
че си харото прочуло,
прочуло и продумало!
От чу майка му тез думи
тя се много зарадва
майка му, още баща му.
Заклали крава ялова,
цялото село канили,
че си булката посрещнали.
Три дена яли и пили
и ми са сватба карали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.