* * *

Мома-сираче и глухоням жених

- Станко ле, мари, стрикова,
стрикова, праматарюва,
къде е, Станко, майка ти,
та я повънка не видех,
повънка по дворите ви?
А пък Станка му думаше:
- Стринко ле, праматарю ле,
я видях да ти не капса,
ма като ме питаш и питаш
я на теб право та капса -
снощи ме майка сгодила
за момче, за ябанджийче,
отиде майка да види
хубаво ли е селото,
сгодна им ли е тайфата,
уйгун ли ми е момчето.
А пък стрико й думаше:
- Не питай, Станко, майка си,
а питай, Станко, стрико си.
Селото им е хубаво
и им е сгодна тайфата,
ала момчето мерела,
дваж го е мечка борила,
триж го е сипка сипала.
Стана стрико, та тръгна
и Станка влезна в градина,
отпаса колан от кръстче
и го на дюла завърза,
и си се Станка обеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010