* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче -
без майка Станка, без баща,
на брата си да слугува,
техни неволи да тегли.
Докато Станка порасне,
да стане двайсет години,
идвали, Станка искали,
сватове да я омъжат;
буля й Станка не дава -
да стои, да им слугува.
Станала й Станка, станала й,
станала й рано в неделя,
равни си двори измела;
като на път е излязла
помита да си изхвърли,
видяла Станка в полето -
идела сватба голяма,
голяма сватба, болярска,
от друго село в тяхното.
Станка си в къщи отиде
и на батя си говори:
- Я излез, бате, да видиш
каква се й сватба задала,
голяма сватба, болярска;
коя ли й мома честита
на болярско място да иде?
Иван на Станка думаше:
- Станке ле, мила сестрице,
досега скритом вършихме,
но сега скритом не бива...
Ние те, Станке, сгодихме
за едно момче болярско,
от друго село, далечно;
момчето й добро, гиздаво,
ала е глухо и нямо...
Викнала Станка, да плаче:
- Убий ме, братко, затрий ме,
ала ме, братко, не давай!
Как ще си дома променя
и ще си проклинам живота...
Кат плаче Станка, нарежда:
- Защо ме, Боже, остави,
на света клето сираче,
не стига ли двайсет години
дето се тегло натеглих,
и сега да се оженя
за момче глухо и нямо!
Смили се, Боже, над мене -
момчето дано продума,
продума и да прочуе!
Какво е чудо станало,
момчето дума на Станка:
- Не плачи, Станке, не тъжи -
досега си била злочеста,
от днес ще бъде честита!...
Зълви пендари нижеха,
нижеха, Станка кичеха,
кичеха, та й тихом думаха:
- Халал да ти е, Станке мо,
че си праведна пред Бога,
пред Бога и пред хората -
Бога ти молбата послуша,
на брат ни уши отвори
и му развърза езика!
Ей, стана двайсе години
братова дума не чухме,
нито пък той чу нашата.
Че стана свекър, отваря,
нарамил шиник жълтици,
хвърля наляво, надясно
и на сватбари думаше:
- Сбирайте, хора сватбари,
сбирайте и споменувайте -
това е чудо голямо,
дето нийде не е ставало,
пред хора, грешни кат нази!...
Казвайте хора, разказвайте -
доброто и Бог го вижда…

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.