* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
при була, още при бате,
буля й ако я посгълчи,
тя на бате си не казва,
да не им дерлик развали.
Ранила рано в неделя,
измела равни дворове
и си боклука хвърляше.
Кат си главата издигна,
една са сватба задала.
Станка бате си думаше:
- Бате ле, бате Димитре,
бре блазя, бате, бре блазя,
таз сватба за когото е.
Станкин бате думаше:
- Станке ле, сестро по-малка,
таз сватба й Станке за тебе,
а е момчено кусурлия.
Хем нямо, Станке, хем глухо.
Станка бате си думаше:
- Като й, бате, кусурлия,
защо ме, бате, дадохте?
Докато Станка издума,
двор са със сватба напълни.
Станкината млада кръстничка
и тя си Станка прибулва,
със девет я була прибулва,
все ги Станка не рачи,
десето було ленено,
ленено, хем копринено.
Станкината млада кръстничка,
тя си на Станка думаше:
- Станке ле, млада кумичке,
девет ми була изхвърли,
десето було ленено,
ленено, хем копринено.
Станка се под було обади:
- Булото й, кръстнице, хубаво,
а ви й момчето кусурлия -
хем нямо, Боже, хем глухо.
Момче се, холам, обади:
- Не слушай, Станке, хората,
хората и комшиите...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.