* * *

Мома-сираче и глухоням жених

- Я излез, Марийке, да видиш
каква се е сватба задала.
Дордето брат й продума
и дворът се пълен напълни
със сватбари и дари тежки,
и почват Марийка да булят,
пък тя плаче и бяга.
Иска да се скрие,
не ще за стопанин момчето.
Брат й мири я:
- Мълчи, сестро Марийке,
мястото е болярско,
но момчето е глухо и нямо.
Дорде си Марийка прибулят,
до три була скъсала:
- Защо ме, бате, тук даваш,
като е глухо и нямо?
С кого ще си, бате, продумам,
нали съм аз клето сираче?
Таман Марийка було захвърля,
момчето дума продума бързо,
Господ му езика развърза:
- Мълчи, Марийке, не плачи.
Досега си била злочеста,
от тук сега ще си честита.
Като чу Марийка тез думи
сама си було прибули.
Цяло се село сбрало
да види чудо голямо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.