* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка
въз буля си и въз брата си.
Расла е Станка порасла,
станал й мома за женене.
Дето я дава батя и
буля й там я не дава.
Дето я дава буля и,
батя й там я не дава.
Накрай са Станка сгодили
за крина златни жълтици
за момче нямо и глухо,
ала на Станка не казват.
Станала й Станка в неделя,
че си й главата умила,
че си дворове измела.
Отдолу иде сватбата -
голяма сватба - болярска.
Станка батя си думаше:
- Коя ли й, бате, мома честита
болярска снаха да стане?
Тогаз бате й продумва:
- Тази е сватба за тебе,
ала е момчето нямо
хем нямо, Станке, хем глухо.
Че викна Станка да плаче,
да плаче, сълзи да рони.
Сватбари дврове напълнят.
Като си Станка забулят,
Станка си було накъсва.
Девет е була скъсала
и десетото гласели.
Тогаз кръстница продумва:
- Какво съм, кумичке, виновна,
че ми булата накъсваш?
- Махнете ми вий булото
на Бога да се помоля.
Не ми ли стига, Божичко,
че съм сираче остала,
без баща, още без майка,
а сега да ме, Боже, оженят
за момче нямо и глухо.
Тогаз момчето продумва:
- Я мълчи, Станке, не плачи!
Свекър се много зарадва,
че взема крина жълтици,
че из хората хвърляше.
Голяма сватба направи,
голяма сватба, болярска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.