* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка и без баща,
на братьовите си ръце.
Рано е Станка станала,
равни дворове помела,
боклука излязла да хвърля.
Отдолу се сватба задала,
голяма сватба, богатска.
Станка брата си думаше:
- Бате ле, мили братко ле,
голяма се сватба зададе.
Коя ще е тая честита,
честита и късметлийка?
Брата й дума отвърна:
- Станке ле, мила сестрице,
до сега, сестро, не казвах,
ала вече не мога.
Бате те, сестро, посгоди,
за едно момче хубаво,
хубаво и е богато,
ала е глухо и нямо.
Дорде брат й издума,
сватбата в двори влезнала,
влезнаха Станка да вземат.
Три пъти було слагаха,
а тя си було не иска,
най-подир много й дожаля,
силно извика, до Господ глас е издала:
- Боже ле, кой като мене
сираче без майка и баща
за глухо и нямо да ме оженят.
Като си Станка извика,
момчето я зачуло,
зачуло и продумало:
- До сега бях ням и глух,
ала вече не съм!
На баща му хабер пратили,
голяма сватба дигнали
сватбари богато дарили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.