* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Цанини гости дойдоха,
гости, Цане ле, сгледници,
сгледници и сватовници -
за Цана да си сватуват.
Цанкина мама думаше:
- Цано льо, олум, Цано льо,
я грабни китка нахтари,
отвори пъстри сандъци,
извади най-баш премяна,
та се хубаво премени,
и по-хубаво уреди -
нареди жълти алтъни,
иди им ръка целуни.
Че стана, Цана, Цано льо,
грабнала й китка нахтари,
отвори пъстри сандъци,
извади най-баш премяна,
че се хубаво премени,
премени, още уреди -
нареди жълти алтъни.
Че при гостите отиде,
а че им ръка целуна.
Цана майци си думаше:
- Мор, мане, мор, мила мане.
като ме, мане, годяваш,
пита ли, мане, хората,
Хората, комшиите им -
хората имотни ли са,
с комшии животни ли са,
с родове почитни ли са?
Цанина мама думаше:
- Цане ле, олум, Цане ле,
аз ходих, Цано, изпитах -
хората били имотни,
с комшии били животни
и със родове почетни.
Един си кусур имали,
дето ще тебе да земе -
хем глухо, Цане, хем нямо.
Викнала Цана да плаче:
- Не ща го, мане, не ща го!
От този кусур, мани мо,
има ли други по-голям,
по-голям, мано, на света?
Дорде си Цана издума,
и си сватбата дофтаса.
Взели са Цана да булят,
първо й було метнали -
дръпнала та го скъсала;
второ й було метнали -
дръпнала та го скъсала;
трето й було метнали -
и него Цана скъсала;
(...)
Девето й було метнали -
и него Цана дръпнала,
и него щяла да скъса.
От Бога му се глас даде,
че се млад Стоян обади:
- Цано льо, моме, хубава -
кое ми, Цано, не харесваш,
кое ми не бендисваш;
дали ти й малко нишана,
нишана още кибиня -
три върви жълти алтъни?
Като се Стоян обади,
тогаз се Цана предаде -
та й булото метнали,
завели и ги венчали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.