* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Срам било Неда, Недо ле,
срам било Неда, грях било
да пита Неда бача си,
бача си Неда, мама си,
ала попита буля си:
- Булне ле, драго булне ле,
като ядете, пиете,
за мене годеж годите,
че пада ли ви на сърце?
Мене ми, хеле, не пада.
Попитахте ли хората,
хората имотни ли са,
в хората почитни ли са,
с комшии животни ли са?
Събират ли са с комшии
да ядат, буле, да пият,
веселба да се веселят?
Буля на Неда думаше:
- Калино Недо, малино,
твърде са добри хората,
имотни, буле, животни,
в хората, буле, почитни,
ами им лошо харото -
хем сляпо, буле, хем нямо;
дваж го е зъмя хапала,
трети път мечка давила.
Току туй буля й издума,
Неда си викна да плаче:
- Божне ле, вишни Господи,
Божне ле, не стигна ли ми
на девет майки шетане,
на девет майки мащехи,
десета майка рождена,
ами и още да тегля,
та сляпо харо да водя,
хем сляпо, Боже, хем нямо!
Дваж го е зъмя хапала,
трети път мечка давила!
Току туй Неда издума
и харото й прогледа,
прогледа още продума:
- Я мълчи, Недо, не плачи,
не плачи, не се кахъри,
и за нас Господ е добър,
и нас ще Господ да храни!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.