* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Много е тежко на света
да остане дете сираче,
какво е Станка останала,
без майка Станка без баща.
Расла е Станка порасла
на брат си слугувала,
а на булка му робувала,
на двайсет годин станала.
Отвред я хора искаха
Станка си нигне не обеща.
Една е сутрин Станка
станала и е двори помела,
смето на пъто фърлила.
Озгоре идеше сватба,
сватба болярска, богатска
Станка се назад върнала
и на брата си казала:
- Коя ле е мома честита,
болярска сватба идеше?
Брат и на Станка думаше:
- Досега Станке, пазихме,
отсега Станке, не може -
тази е сватба за тебе.
Като е сватба стигнала
кръстница при Станка отива
и на Станка говори:
- Кумице, Станке, кумице,
брат ти те скъпо продаде
за чуждо момче болярско
ено е глухо и немо.
На Станка жалба дожале
и почна да плаче:
- Боже, на какво щем го попитам
какво ще ми отговори
като е глухо и немо?
На Бога жалба дожале
та му отвърза езика
и му отвори устата.
Момче при Станка отива
и на Станка говори:
- Не плачи, Станке, не тъжи
я съм си проговорил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.