* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща.
При буля си да домува,
при батьо си да умува.
Рано ми сутрин ранила,
равни ми двори помела,
нещо си Станка глас чува.
Свирки и тупани идеха,
от друго село в тяхното.
Станка си були думаше:
- Я слушай, буле, я слушай.
Сватба се е голяма задала.
Сватбата е, буле, болярска,
коя ли е мома честита
болярска булка да стане?
И буля Станки думаше:
- Станке, мила зълвичке,
сватбата е много богатска
Ние сме тебе сгодили.
Не сме ти Станке казали.
Хората са много богати.
Ала е момче негодно.
Глухо е Станке и немо.
Докъде това издума,
сватбата порти отваря,
викна си Станка заплака
и се на братец молеше:
- Брате ле, мило братленце,
ако съм клето сираче,
що пък на глухо да идем,
на глухо, бате, на немо?
Имам си бате любовник,
в Балкана, бате, войвода.
Верна дружина той води,
за него, бате, че идем,
в Балкана сватба ще правим.
Дако е беден кат мене…

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.