* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка без майка,
на брата да си слугува.
Тежки неволи да тегли
Расла е Станка, порасла,
за женене е станала.
Кога е било един ден,
един ден света неделя,
Станка си двора метяла;
кога на пътя излезе,
боклука да си изхвърли,
видяла сватба че иде,
па на брата си думаше:
- Я излез, байчо, да видиш,
каква се сватба задала,
болярска и чорбаджийска,
коя ли е мома честитата
в болярски двори да влезе,
в болярска къща да шета.
Брат й на Станка думаше:
- Сестро ле, Станке хубаво,
до сега скришом вършехме
от сега скришом не може,
тая е сватба за тебе,
много е добро момчето
и богати са хората,
ала е глухо и нямо.
Станка се виком провикна:
- Боже ле, вишни Господи,
не стига ли ни, Божичко,
девет години как стана,
на брата как съм слуга,
тежки неволи как тегля,
а той ме скришом сгодява
за глухо момче и нямо?!
Да седна хлебец, да хапна -
с кого ще си продумам?
Сватбата в двори навлиза,
Станка си плаче нарежда...
Момчето към Станка приближи
и си на Станка думаше:
- Я мълчи, Станке, не плачи,
че ти си много праведна,
че се на Бога смилило,
та ми езика отвърза
и ми ушите отпуши!
Тогава се сватба вдигнала
болярска и чорбаджийска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.