* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Най-мъчно, мамо, най-тежко
дете сираче да остане
каквото Станка остана
без баща и без майка
на една година и половина.
Много й мома ходила,
голям и мъдър пазила,
цели осемнайсет години.
Най-подир Станка сгодили,
сгодили скритом, сменили
за едно момче болярско,
болярско и богаташко.
Момчето й младо и хубаво,
ала е глухо и нямо.
Станала е Станка в неделя
широки двори измела,
силна се е сватба задала
със зурли и със цигулки.
Станка си Божне думаше:
- Божне ле, вишни Божне ле,
коя е тая мома чистита,
в болярско село да иде,
в болярско село, богатско.
Тогаз батко й продума:
- Ние те, Станке, сгодихме,
сгодихме, скрито менихме,
до сега, Станке, ний крихме,
сега вече не бива,
не бива, Станке, не може.
Девет я була буляха
все ги е Станка скъсвала,
скъсвала още хвърляла.
Десето дума кръстичка й:
- Станке, мила кумичке,
девет ти була прощавам,
десето, Станке, не бива.
Ний не сме, Станке, виновни,
най е виновен батьо ти,
че той те скришом годява.
Че ги в черква заведоха,
в черква да ги венчават,
Станка си жално плачеше,
дребни си сълзи ронеше
и се на Бога болеше:
- Боже ле, вишни Господе,
не ми ли стига, Боже ле,
осемнайсе години сираче,
а сега да се оженя
за нямо, Божне, и глухо.
Като на нива отида
с кого ще си продумам,
със кого дума разменя.
Както си жално Станка плачеше
и дребни сълзи ронеше,
молбата й се разнесе
из свети божи храмове
и тогаз изведнъж нямо продума,
продума още прочува
и си на Станка думаше:
- Станке ле, млада невесто,
стига си, Станке, плакала,
стига си сълзи ронила.
Че са ги тогаз венчали,
в болярско село завели.
Голям дар Станка дарили,
със крина жълти жълтици
и половинка бешлици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.