* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща и без мама
при брата си и при буля си.
Ако я бате погълчи,
буля й нищо не знае;
ако я буля погълчи,
бате и нищо не знае.
Мълчала Станка, търпяла,
докато Станка порасне,
мома осемнайсет годишна.
Станала Станка, станала,
станала рано в неделя,
и се е мила, оплела,
равни двори помела.
Като навънка излезе,
помета да си изхвърли,
като надолу погледна
голяма се е сватба задала,
голяма сватба, болярска.
Станка се е назад върнала
и на буля си думала:
- Я излез, буле, погледни,
каква се е сватба задала
голяма сватба, болярска.
Тогаз буля й казала:
- Станке ле, мила Калино,
досега скришом вършехме,
отсега, Станке, нататък
кришом работа не става.
Ние те, Станке, сгодихме
за едно момче - болярче.
Момчето и добро и богато,
ала е глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче
и се на Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господе,
защо ме Боже наказа
без баща Боже, без мама -
болярче глухо и нямо да взема.
С девет са була Станка булили
и деветтях ги е накъсала.
С десето було я булят.
Станкина мила кръстница
тя си на Станка думаше:
- Станке ле, мила кумичке,
девет ти була прощавам,
десето не ти прощавам.
Тогаз е чудо станало,
тогаз момчето продума:
- Станке ле, моя Станчице,
досега си била слугиня,
от тук нататък чорбаджийка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.