* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без майка Станка, без баща,
при буля Станка, при батьо.
Расла е Станка, порасла
голяма й мома станала,
голяма за сгодяване.
Скришом са Станка сгодили
за едно момче богато,
богато ала сакато,
сакато, глухо и нямо.
Една ми света Неделя
Станка е рано станала,
равни се двори измела
и си главата умила,
горе и долу погледна
отгоре сватба идеше,
голяма сватба, болярска.
Станка буля си думаше:
- За кого ли й, бульо, таз сватба
коя ли й мома честита?
Станкина буля думаше:
- Станке ле, зезьо Станке ле,
досега скритом биваше
отсега нататък не бива.
Сватбата й, зезьо, за тебе
местото й много богато,
ала й момчето сакато,
сакато, глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче,
да плаче да го не рачи
и се на Бога помоли:
- Боже ле, Боже Господи,
не стига ли дет' съм сираче
и на глух и ням да ме дадат!
Когато Станка прибулят,
че са й от Бога смилило,
момчето проговорило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010