* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Снощи се Рада главила,
главила и годеж пила,
за любе, за незнаено,
незнаено, непознаено.
Срам било Рада, страх било
да попита майка си
майка си, мащехата си,
'ми попита брата си:
- Бате ле, брате Димитре,
'ми като ме оглавихте
за любе, за незнаено,
незнаено, непознаено,
'ми хубави ли са хората,
сгодни ли са с комшии,
почетни ли са с братьето?
- Сестро ле Радо, по-малка,
по-малка и по-глупава,
и хубави са хората,
и са сгодни с комшии,
и са почетни с братьето,
ама е любето ти нямо,
нямо, Радо ле, и глухо!
Още си дума думаха,
и сватовето дойдеха
Рада булка да 'зимат.
Дядо хи тихом говоря:
- Прийми, булко, булото!
Сватове навътре влязаха,
Рада навънка излезе
и си в градинка прерипна,
че си на сливка говоря:
- Сливко ле, посестринко ле,
сведи си, сливко, вейките,
да си поясът наключа,
и да си сама обеся
от майчините гряхоти!
И ке си сведя вейките,
та си поясът наключи,
та си сама обеси...
Майка хи вънка излезе,
като си Рада видяла,
разплете коса до земя,
издаде гласья до небо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.