* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сирота
без майка Станка, без баща.
Нямало кой да я гледа
и кой да я учи работа,
та я бачо хи гледаше
и буля хи я учеше
Всякаква къшна работа,
да преде Станка и ткае.
Раснала Станка, порасла,
станала мома голяма,
голяма мома за главеж,
та йе бачо хи углавил
за едно момче богато,
богато, глухо и нямо.
Съмнало света неделя,
рано е Станка ранила,
та си главата умила
и смела вътре и вънка,
и смела равни си двори,
и си сметите хвърлила,
че на вратата застана,
погледна горе и долу,
голяма сватба идеше,
голяма сватба болярска.
Станка бачо си думаше:
- Бате ле, баче Стояне,
голяма сватба задава,
чия ли душа ще гори,
чийо ли сърце ще черне?
- Станче ле мари хубава,
до сега крийом биваше,
ма сега ще ти кажеме:
Ти си, Станче ле, годена
за едно момче богато,
богато, глухо и нямо.
Викнала Станка, заплакала:
- Боже ле мили Господи,
не ми ли стига сиротста
двадесет и две години...
Още си дума думаше,
сватбари в двори влязоха.
Станкина млада кръстница
Тя си Станка прибули,
с девек я була прикрила,
и деветте ги скъсала.
Калманата хи думаше:
- Станке ле, мари, хубава,
с девек те була прикривах
и деветте ги скъсуваш;
в десето ще те прикрия,
че ако и него скъсаш,
на него ще те прокълна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.